Бившият министър на спорта Васил Иванов - Лучано даде обширно интервю пред вестник "Труд". Шефът на ръгбито у нас говори за новата си позиция, за работата си като спортен министър и за работата на министерството в последните години.

- Отново сте в емоциите на спорта, г-н Иванов - защо точно ръгби?

- Поех ангажимент към приятел да се занимавам с ръгби и после видях, че е интересно. Това е общност, която е много силна в света. Поканиха ме в Париж и се запознах с ръгбито. Играта е интересна и се надявам да стане популярна и в България. Имаме клубове и школи, има и хора, които искат да играят ръгби. А и след почти 50-годишно прекъсване вече е олимпийски спорт, което е много важно.

- Нима вече си мечтаете за български ръгбисти на олимпиадата в Рио?

- Става въпрос за ръгби 7 и ще направим всичко възможно.

- Но ние нямаме традиции в този спорт, за да сме на високо ниво. Нещо ново ли ще измислите?

- Не е така, имаме традиции. Доскорошният президент Любомир Стоичков направи много за ръгбито и аз му благодаря. Той е направил това, което е могъл. Сега никой не се сеща за ръгби у нас, но пак ще се говори. Следващия месец имаме мач с отбора на Кипър, който за нещастие ни би в Перник със 100:1. Но се надявам следващия път да е по-добре. После играем със Словения на 6 април. Правим обаче нещо важно - възобновяваме детската школа.

- Такава ли е разликата между българското ръгби и конкурентите - 1:100?

- Надявам се да я поправим.

- Какви хора играят ръгби у нас и може ли с тях да стане тази промяна?

- Играят аматьори, които ходят на работа и тренират в събота и неделя. Повечето са охранители, здрави момчета. Но имаме и адски добри жени в ръгбито.

- Как с аматьори ще се направи професионален отбор, който да се бори дори за олимпиада?

- Ще стане. Залагам си името да направим всичко възможно.

- А вие самият играли ли сте ръгби?

- Аз се опитвам да управлявам спорта и да го администрирам, но не и да спортувам.

- Вие го управлявахте, и то от най-високо място като министър. Защо не успяхте да направите голямата зала в София?

- Не ми стигна времето. Трябваше да бъде на мястото на стадион "Юнак", което сега пустее. Имаше уникален проект, залата трябваше да се върже с топла връзка с метрото, трябваше да има паркинги, магазини и други места, които да я издържат. Защото такава зала се издържа трудно. "Арена Армеец" не може да го прави сама.

- Казвате, че не ви стигна времето - от политическа гледна точка ли говорите, или нямаше пари?

- Да, причината е политическа - смени се властта. Иначе залата струваше 52 милиона евро и бе за 18 000 зрители. Много по-голяма и истинска от сегашната, включително и с ледена пързалка.

- Тази не ви ли харесва?

- Добра е. Лошото е, че повече се използва за концерти, отколкото за спорт. А това е проблем за спорта. Но залата трябва да се издържа. В момента, в който се запалят лампите вътре, тя е на загуба. Криза е, федерациите нямат спонсори, нямат пари, трябва да вземат от държавата. А тя не дава вече, бюджетът е орязан на всички федерации. Може би е правилно, не мога да преценя. Все пак това е работа на правителството. Но такова е истинското положение.

- С очите на президент на федерация как виждате новата финансова политика на министерството за строг контрол и ограничаване на средствата за подготовка?

- За сегашната ситуация не мога да говоря, но когато аз бях министър, имаше пари за всеки един ден и за всеки един състезател. Може би трябва да се преосмислят нещата, защото чета програми на кандидати за новия парламент - ами няма нито една страница на тема спорт. Всеки говори за спорт, когато има състезания - да вземе покани без пари, да се снима после със спортистите, вдигнали знамето на България. Това е смешно.

- Все по-малко обаче са тези спортисти...

- Ако не настъпят промени чисто административно и всеки ден някой не чува мнението на федерациите, нещата няма да се променят. Федерациите са жив организъм и трябва да работят. Набедиха ги, че са крадци, а това не е така. Всеки ден спортистът има разходи. Видях как тренират борците на Белмекен и се оказва, че извършват много повече труд, отколкото един миньор под земята. Без да искам да обидя миньорите. А така е и с боксьори, и с щангисти, и с всички останали. Всеки говори за английското първенство по футбол, нали? Просто трябва да излезеш от територията на държавата и да видиш къде си.

- Игрите в Лондон показаха ли къде сме?

- Още преди олимпиадата казах - два медала. Защото знаех къде сме. Проблемът е къде ще бъдем в Сочи.

- Имате предвид Рио?

- Не, не - зимната олимпиада в Сочи. Първо нея да гледаме. Там няма да сме никъде. Имаме една уникална Александра Жекова. Не виждам какво друго може да се случи.

- Казвате Жекова - сноубордът е пример как в много спортове имаме по един-двама изявени състезатели и след тях - дупка. Защо така?

- Защото няма хора, няма деца, никой не иска да се занимава с тях. Това тръгва и от родителите. В някои спортове те се вманиачават. Въпросът е също така дали самите родители и децата им обичат спорта. Ще разкрия нещо - моят малък син Лучано две години тренира в школата на "Манчестър Юнайтед". И в един момент каза, че това е най-тъпата работа. После стана актьор. Просто не му хареса. Когато някой иска да спортува, става рано, тича, трябва да усети миризмата на съблекалнята... Децата трябва сами да са убедени, че искат да спортуват.
 

- Споменахте борците - като ръководител как се отнасяте към скандала треньор - президент, какъвто имаше и във волейбола с искания за оставки от наставниците?

- Симеон Щерев е доказан спортист и добър треньор, направил е добри състезатели. Странното е някой да иска оставката на президента, защото това е работа на общото събрание на федерацията и трябва да се реши там. Никой не бива да си го позволява и няма как да стане. А и Валентин Йорданов се е доказал пред света. Лошото е друго - мъжки спорт като борбата разчиташе на женски медал. Така беше на олимпиадата и в бокса, и в щангите. Без да омаловажавам постиженията на мъжете, но това все пак са мъжки спортове. Нямам нищо против жените, но трябва да се направи методология и стратегия за спорта. Това е важната дума - стратегия. Много хора са противници на закупуването на чужди спортисти. Аз съм "за".

- Но защо?

- Вижте какво направи Азербайджан. Купи си спортисти и взе медали на олимпиадата. Включително и български щангист.

- Но нима смятате, че това е някакъв път за развитие и само медалите ли са целта? Не е ли по-добре да има повече добри български спортисти, макар и не всички с медали, защото отличия за всички на едно състезание няма...
- Именно за това ни трябва стратегия. В следващите 5-7 години някой трябва да вдига знамето ни, независимо къде е роден. На децата им трябват идоли. Ако трябва, да вземем и треньори отвън. И още нещо - никой не гледа къде е Световната антидопингова агенция, къде сме ние. Всеки ден от там излиза нещо ново и то трябва да се знае.

- Тоест не сме в крак с модерното възстановяване на състезателите...

- Абсолютно.

- Вие сте от министрите, които бяха активни в искането за натурализиране на чужди спортисти. Защо?

- Натурализацията на спортисти е процес от края на 90-години, а у нас се засили през 2001-2002 г. Аз като министър по предложение на футболни клубове и на баскетболната федерация съм натурализирал състезатели. Тяхната реализация впоследствие е била в националните ни отбори. Това е процес, от който България не може да стои настрана. Този процес е и стимул за нашите треньори да работят по-активно с подрастващите и елитните ни състезатели. Вижте показателен пример - Армен Назарян, който също в онези времена взе наш паспорт, не само стана олимпийски шампион за България, а наскоро бе избран и за национален треньор. Това е световна практика и тя допринася за конкуренцията във всяка страна. Какво да кажем за държавите от британската общност, където няма значение националността?

- Сега, като се срещате със спортисти и треньори, ругаят ли ви, благодарят ли ви?

- И аз като всеки човек съм допускал грешки. Всеки ден в моя ресторант идват спортисти, треньори и ръководители от всички федерации. И ако мога да дам съвет, го давам. Ако мога да науча от тях нещо, за мен е удоволствие.

- Като ръководител как ще коментирате забавянето на премиите от олимпиадата, колкото и резултатите да са слаби...

- Да, знам за случилото се. Резултатите са обида за българския спорт, но не може финансовият министър Симеон Дянков да бъде спортен министър. Това е уникален проблем. Ако аз бях министър на спорта, нямаше да се съобразя с министъра на финансите.

- Но времената и ситуацията са различни...

- Министърът на финансите да си гледа неговата работа и да не се бърка в бюджета на спорта и тотализатора. Аз щях да си подам оставката в това положение.

 

Антони Йорданов, "Труд"