- Прекарахте три месеца в България, как се чувствате?

- Чой Бо Рам: О, прекрасно! Но и малко странно. Във всички градове, в които тренирахме, ни търсеха от телевизии и вестници. Сякаш сме филмови звезди (смее се). Българите са невероятно мили, чувствам се като в Корея.

- Знаехте ли нещо за страната ни, когато приехте да работите тук?

- Чой Бо Рам: Когато получих предложението от Световната федерация и си представих картата на света, не бях сигурна къде точно е България. Но обичам да пътувам и исках да работя с практикуващите в нова държава. И така, когато седнах пред компютъра, си казах: “О, ето я. В Европа, точно до морето. Супер, кога заминавам?”

- Чой Сан Хи: И не сбъркахме. Това е първата европейска страна, в която работя, но вече обичам България!

- Значи ще се върнете?

- Чой Сан Хи: Договорът ни беше за 3 месеца и за съжаление трябва да си тръгнем, но ако получа предложение, бих се върнала, без да се замисля.

- Чой Бо Рам: Непременно! Вече правя планове да дойда със семейството си на почивка през лятото.Ако не беше толкова студено, щях да ги доведа още сега. В свободното си време се разхождахме доста, защото културата ви е изключително интересна, но суровото време не ни понася особено…

- Как минава един ваш ден?

- Чой Бо Рам: Имаме една тренировка с практикуващите в града, в който се намираме. Отделяме време и да тренираме сами, всяка според целите си. Когато си почиваме, слушаме корейска музика, четем книги и поддържаме контакт с федерацията. В някои градове се разхождахме доста, като например Велико Търново. Тя е стара столица на България, нали?

- Да, точно така. А успяхте ли да си намерите любимо място в някои от градовете?

- Чой Бо Рам: Място не, но храната ви е невероятна. Трудно ми е да изговоря имената на вкусотиите, които пробвах. Но постоянно пиех айрян.

- Чой Сан Хи: Не забравяй салатите. Ш-шопска? Така се казваше, нали?

- Чой Бо Рам: Ооо, да шопска салата и шкембе. Не сме яли подобни чудесии в други страни. Сигурно затова практикуващите тук са толкова силни!

- Какво е таекуондо за вас и какво се опитахте да предадете на практикуващите в България?

- Чой Бо Рам: Започнах да тренирамна 9 години, а сега съм на 26. Така че таекуондо е животът ми. Когато преподавам, се опитвам да внуша, че на първо място таекуондо е уважение към човека срещу теб.

- Чой Сан Хи: Да, има и спортен аспект, който включва желание за победа, но преди всичко таекуондо е уважение към околните. А когато го има, се създават силни връзки между хората.

- Колко ученици имате по света?

- Чой Бо Рам: Мисля, че са прекалено много (смее се). Преди България съм била в Китай, Боливия, Филипините и Австралия. Просто е трудно да достигнеш до всеки практикуващ. Затова имам собствена зала в Корея, където се опитвам да отделям цялото време на учениците си. Тренирам ги от малки деца. Може би преподавам на около 150 човека в Корея.

- Чой Сан Хи: Да, вероятно наистина са прекалено много. Аз съм работила в Япония, Пуерто Рико и Тайланд. Може би общата бройка е около 2000. Но нашата работа е да запалим искрата в практикуващите и да им разясним основата, за да има върху какво да градят. В този смисъл целта ни е да работим с нови и нови практикуващи постоянно.

- Какво е нивото на практикуващите в България?

- Чой Бо Рам: Много добро. Българите имате впечатляваща физика, дълги крака и това ви помага. В Корея сме свикнали да работим срещу по-малки противници (смее се). Разбира се, че някои от практикуващите имат пропуски, но това е нормално. Видяхме и такива, които вече са готови за големи състезания и медали.

- Чой Сан Хи: Смятам, че с малките се работи доста за изграждането на сериозна база, което е изключително важно. Това е до голяма степен и нашата задача. Федерацията ви работи в правилна посока.

- Кога трябва да започне да тренира едно дете, ако има желание?

- Чой Бо Рам: Според мен на 7 или 8 години. Но само за физическа подготовка. Основите на таекуондото може да започне да заучава, след като е навършило 9. В Корея малките влизат в залата на 5-6 години, а това е безсмислено. Те не разбират какво се иска от тях и настава хаос.

- Мислили ли сте някога да се откажете от таекуондото?

- Чой Бо Рам: Да, имах такъв период. Когато бях на 14, тренирах по три пъти на ден. Два часа сутрин, два на обяд и два вечер. Беше ми ужасно тежко и исках да спра, но намерих много приятели сред практикуващите и това ми помогна да продължа. Таекуондото обединява хората.

- Чой Сан Хи: Моите тренировки продължаваха по 8 часа дневно, макар да бяхме в едно и също училище. Чувстваш се изморен, нямаш време за друго, освен за таекуондо. А и стресът се натрупва. Но Бо е права. Когато прекарваш толкова време с някого в залата, създаваш силни връзки и те ти помагат да се справиш. Сякаш имаш още едно семейство.

- Таекуондото може да бъде суров спорт. Получавали ли сте сериозни травми и контузвали ли сте тежко някога?

- Чой Сан Хи: Веднъж счупих носа на опонентката си след удар с крак (шеговито скрива лицето си с ръце). Отвори ми се възможност за атака и я използвах. Това е част от всеки двубой. Аз го знам и тя го знаеше.

- Използвали ли сте уменията си извън тренировъчната зала?

- Чой Бо Рам: Не, но имах много странно преживяване. Бях в Боливия и вървях към тренировъчната зала. Една кола ме засече и от нея изскочи мъж. Извади пистолет и ми каза да му дам раницата си. Когато я отвори и извади отвътре униформата и черния ми пояс, ги огледа, после погледна мен, прибра всичко в чантата, върна ми я, качи се в колата и отпраши. Не всеки ден попадаш на крадец с уважение към бойните изкуства.

- Искало ли ви се е да се установите в някоя страна, в която сте тренирали?

- Чой Сан Хи: В България!

- Чой Бо Рам: И аз! Бих довела семейството си, но нямам виза (смее се). Засега ще продължа да работя с практикуващите по света и ще се надявам бъдещето да ми е приготвило нова среща с България.