Колко ще ти струва да влезеш в професионалния свят на мотоциклетизма? Ако трябва да питаш, значи не можеш да си го позволиш, но все пак е по-любопитно как другите са успели.

Примерът ще бъде Джак Милър, който неведнъж е разказвал своята история. Той, като повечето австралийски звезди, е силно мотивиран, работи усърдно и вижда плодовете от това все по-често. А всеки път, когато е имал добър ден и последвал успех, той не e забравял да благодари на родителите си за всичко, което са направили за него.

Причина да го направи освен тази, че са негови родители, е фактът, че за да стигне до MotoGP, семейството му се е подложило на много лишения. Сериозни суми коства дори на испанец или италианец да стартира кариерата си, но когато не живееш в Европа, а си на другия край на света, ситуацията се усложнява поне двойно.

Легендата в мотоциклетизма Уейн Гарднър, също австралиец, заяви преди време, че е похарчил 1.5 млн. паунда за кариерите на двамата си сина Реми и Лука, които дори не се състезават в най-високия клас.

Родителите на Милър – Соня и Петер, ипотекират къщата си повече от веднъж, за да финансират огромното приключение на Джак, което започва с мотокрос, когато той идва в Европа след само няколко състезания с Honda RS125 в Австралия.

"Баща ми направи ремарке, което побираше точно двата мотоциклета Honda, кутия за инструменти и най-важните неща за живеене и с него дойдохме в Европа. Купихме гараж и дадохме ремаркето под наем. Живеехме в каравани на обозначените места и прекарвахме времето си главно около писти. Единият мотор беше тестови, а другият – състезателен със свежи гуми. За да изляза да карам на трасето, плащах по 50 долара на ден. Бяха чудесни времена, защото все още бяха безгрижни, но всички разходи покрай местенето ни струваха най-малко 220 000 австралийски долара".

Семейството на Милър пропътува Европа, научава наизуст пътя от Испания до Чехия през Германия, а на всеки ъгъл създават и приятелства. Единствено въпрос на време е някой да забележи талантливия Милър. Това се случва в края на първата им година в Европа, когато немски отбор го кани да се състезава в последните два кръга от испанските CEV серии.

"Платихме и за това, разбира се. Останахме с отбора и през 2011 година, което ни костваше около 70 000 евро - CEV сериите и IDM (немски шампионат). Спечелих немската надпревара и ми се обадиха от отбора на Caretta Technology да карам 125-кубиковите машини в MotoGP. Това беше около 7 000 евро на състезание, което беше абсурдно скъпо за машината, която карах. Бяхме подведени да се състезавам за тях и на следващата година, първата от Moto3. Машината беше Honda, но всичко се промени с FTR шасито. Това бе първият път, в който родителите ми ипотекираха къщата ни. Това ни струваше още около 250 000 евро, което беше най-голямото прахосване на средства. Машината дори не беше добра и баща ми искаше да удуши всички от отбора. Това бе през 2012 година – много тежка за мен и семейството ми, и аз мислех, че приключвам с кариерата си".

"Тогава Дирк (бивш GP пилот и собственик на RTG отбора) ми предложи да карам през 2013 година – беше малко по-евтино и моторът бе по-добър. Платихме 175 000 евро, а баща ми ипотекира къщата повторно. В края на сезона вече парите ни свършиха и лелите и чичовците ми помогнаха. Това бе важна година, защото KTM ми предложиха място за сезон 2014. Това бе първото ми състезателно място, за което не се наложи да плащам".

Милър води в Moto3 през целия сезон 2014, но изпуска титлата в последния кръг със само две точки. От Honda обаче виждат огромен потенциал в него и през май 2014 година подписват безпрецедентния договор в шампионата за три години в MotoGP. И така, след като той и семейството му дават милион и половина евро, нещата за Джак Милър все пак се нареждат. Но какво е неговото мнение за възможностите на младите днес: "За австралийците единственият изход е да излязат от Австралия. Опитват се да направят шампионат там, но състезанията не са същите. Спечелих няколко пъти с Honda в Австралия и тогава решихме да се преместим в Европа. Много по-умно решение беше да бъдем малка риба, но в огромен океан и да се учим".

Милър спечели първата си победа в кралския клас тази година на пистата "Асен" и бе един от деветимата победители в исторически за MotoGP сезон: "Сега знам през какво съм преминал, за да дойда тук. Единственият начин е да се запознаваш с хора и да не пестиш пари. Уейн Гарднър също премина през доста неща, докато направи синовете си конкурентни, но той имаше контакти, беше много навътре в материята".

Гарднър споделя за своето приключение: "Купих си билет за самолета и дойдох в Европа с хиляда долара. Това бе началото на ’80-те години. Спах в чужди къщи, бутах се между хората и се молех да покажа на някого възможностите си. Оттогава досега обаче цялото шоу се промени. Сега финансово ти струва пет или шест пъти по-скъпо. Парите играят ролята на пропускателен пункт. Или трябва да намериш солиден спонсор, или да си платиш сам".

Той осъзнава, че единственият начин да даде път на синовете си в този свят, е да се премести в меката на мотоциклетизма – Испания: "Вече не можеш да дойдеш тук на 18 или 19 години. Кейси Стоунър го направи на 14 години. Осъзнах това и се преместихме навреме".

Ето как, за да се стигнат до победа и участие в Moto2 за Джак Милър и Реми Гарднър бяха нужни около 2 милиона паунда. Няма смисъл да ги сравняваме с парите, с които Уейн е пристигнал в Европа преди около тридесет години.