Съществуваше съвсем реална вероятност планираното интервю да се превърне по неволя в повърхностен репортаж, съдържащ предимно сиви снимки. Причината е, че единственият ден, в който бейзболният редактор на Sportal.bg имаше възможност да посети бейзболната база в Антверпен, бе мрачен и дъждовен петък в края на април. Игрищата в югоизточната част на града бяха заключени с катинар, нямаше и помен от някой от двата най-силни белгийски отбора през последните години – Дьорне Спартанс и Боргерхаут Скуирълс.



По стечение на обстоятелствата тъкмо това са два от съперниците на българския шампион Бизони (Благоевград) в предстоящия през юни евротурнир за Купата на федерациите във Валенсия (Исп). През миналото лято българският рекордьор по титли вече имаше възможност да премери сили със "спартанцитe" и загуби с 6:10 в първото издание на третия по сила континентален турнир – в Бърно (Чех).



В един от сухите промеждутъци от въпросния ден репортерът все пак реши да реализира поне фото обиколка на двата съседни стадиона в покрайнините на район Берхем до антверпенското летище. А журналистическият късмет му се усмихна заедно със слънцето, което за кратко проби облаците. И точно тогава край терена на Дьорне се появи президентът на клуба Люк ван Хове (на първата снимка).



Когато разбра от коя страна идва неочакваният посетител и чу за "бизоните", домакинът се усмихна и спонтанно възкликна: "А, да! Техният треньор много викаше..." След което се съгласи да отдели пет минути и да отговори на няколко български въпроса:



- Знаехте ли нещо за българския бейзбол преди срещата с Бизони миналата година?
- Всъщност не особено, почти нищо.

- С какви впечатления останахте? Споменахте треньора – Ясен Неделчев...
- Готин тип и добър треньор. Определено прави впечатление, че много крещи по отбора. Струва ми се, че е прекалено емоционален. Помня, че играчите удряха доста добре, но допускаха много психологически грешки. Това е често срещано при аматьорски състави. И ние самите имаме такъв проблем.

- Колко често тренира отборът на Спартанс?
- Тренираме два пъти в седмицата – във вторник и четвъртък. Мачовете ни са всяка събота и неделя.



- Колко силно е бейзболното първенство на Белгия?
- Лигата ни не е никак лоша. В най-горната дивизия, т. нар. Златна лига, сме шест отбора, като в редовния сезон всеки изиграва по 40 мача. Има и още три нива на първенството: Първа дивизия, Втора дивизия и Трета дивизия, която е разделена на две – Изток и Запад.

- Има ли интерес към играта в страната? Очевидно футболът е спорт №1 в Белгия, къде се котира бейзболът?
- Да, за футбола е ясно. После идват колоезденето, баскетболът... Трудно е да се каже къде се намира бейзболът, със сигурност не е много напред. На мачовете ни обикновено се събират по 40-50 зрители. Много зависи и от времето, случва се да играем пред десетина души. Има значение дори на кое място в класирането сме за това колко публика ще дойде.



- Какви са разходите за издръжката на клуба? Как се финансирате?
- Главно от гостилницата на стадиона (посочва зад гърба си). Общо взето цялата печалба от нея отива за отбора. Често правим промоции, за да привлечем повече посетители в ресторантчето. Например, при сметка от 70 евро всеки получава талон за отстъпка в месарницата или при някой друг от нашите партньори. Имаме и един спонсор, който ни осигурява няколкостотин евро на година. Става въпрос за малка фирма от града.



- Как набавяте необходимата екипировка?
- Всеки играч си купува униформата. Всеки играч си осигурява ръкавица и бухалка. Когато пътуваме за мачовете извън Антверпен, също всеки си поема транспорта. И за участието ни във Валенсия всеки сам ще си плати билетите.

- Какво очаквате от турнира за Купата на федерациите и конкретно от мача срещу Бизони?
- Вярвам, че отново ще победим българския отбор. Колкото до турнира, ще бъде доста трудно да го спечелим. Според мен домакините от Валенсия имат много силен отбор, шведският Лександ и австрийският Атнанг-Пуххайм също са фаворити. В турнира е и нашият тукашен конкурент Боргерхаут... Така че на никого няма да е лесно.