Вече няколко дни се водят напълно безсмислени спорове. Ясна е целта - да се отклони вниманието от важните, истинските и съществените неща. Така, както винаги се случва в родния футбол. Излиза даден човек, в конкретния случай Кирил Домусчиев, и дава интервю. В нормален тон, без обидни квалификации и неприлични епитети.

Така, както се прави в цивилизованите общества. Собственикът на Лудогорец и член на Изпълкома на БФС изрази мнение, че Наско Сираков няма нужния управленски потенциал и опит, и именно поради тази причина евентуална негова кандидатура за президент на БФС не е уместна. И хоп, веднага атака как никой нямало право да говори за футбол с бившия национал. Нищо, че в този случай въобще не бе засегната играта в чисто спортно-технически план, а се коментираше управленческия потенциал.

Да си председател на футболната централа се изискват съвсем различни качества. Никак не е достатъчно да разбираш само от футбол. Странно защо Сираков скочи като попарен, след като Домусчиев не постави под въпрос това, в което легендата на Левски е най-силен - разбирането, вижданията и отношението му към футболната игра в чисто спортно-технически план.

Да коментираме дали Сираков е бил голям футболист, е смешно. Всеки, който се съмнява, да види статистиката и да си припомни головете му срещу Франция, Италия и Аржентина! И не само тези, много са. Да спорим дали Сираков е постигнал успех като спортен директор, е несериозно. Веднага припомням “Синята приказка”, разбира се, с дейното участие с Мъри Стоилов.

Колкото и радост да ни е носил с екипа на България, обиктивността изисква да споменем, че пред Сираков никога не се е отваряла възможност изцяло да ръководи един клуб. През годините той винаги е бил изпълнител. Ръководител, който е на заплата, и отговаря за спортно-техническата част. Там, където е неговата сила.

На Сираков никога не му се е налагало да носи основната тежест относно структурирането на един клуб. Финансиране, счетоводство, избор на куп директори на ключови постове, осигуряване на безброй заплати, лицензи, изграждане на стадион, тренировъчна база, изобщо цялостната концепция за развитие на футболен клуб и т.н., и т.н. Безспорно се е нагърбвал с много важни, но никога съдбовни решения. Винаги е имал силен човек зад гърба си.

Защото подобни решения се взимат само от най-високо ниво. Ето поради тази причина сравненията между Домусчиев и Сираков са неуместни. Силата на Домусчиев не е в спортно-технически план. Дори и да има правилно разбиране за футбола, не прави анализи кой как се движи по терена, тъй като не е най-силната му страна. Това е работа на хора като Сираков.

Домусчиев е мениджър от най-високо ниво и задълженията му са съвсем различни. Той поставя задачите и целите пред своя екип, и взима крайните и тежки решения, които далеч надхвърлят кой къде и как да играе на терена, макар че и това е много важно. Собствениците на родните клубове са от изключително значение.

Сираков бе функция на Тодор Батков и ако по онова време адвокатът не бе взел правилно решение да го назначи на работа в Левски, нямаше да има “Синя приказка”.

Нека преминем към най-важното! Защото вместо казаното от Домусчиев да повдигне куп сериозни въпроси, се обръща внимание на безпардонни глупости. Оставяме настрана, че всеобщото мнение е, че постът от името на Сираков във “Фейсбука” на Илиана Раева не отговаря на човек от ранга на бившия ръководител на Левски, тъй като е на много ниско ниво. Най-вероятно не е писан от самия него, а от Раева, по почерка си личи. Това обаче са догадки и не са толкова важни. 

- Защо Сираков повече от месец не взимаше отношение относно публикациите, че ще се кандидатира за президент на БФС. Мълчеше и щом Домусчиев повдигна въпроса, скочи като ужилен. Тук прозира чужда намеса. Тази на неговото обкръжение. Няма как да не остават съмнения за задкулисни действия. Въпросът е дали целта е била да се опипа почвата? Тоест, как ще се приеме евентуална кандидатура на Сираков.  

- Защо всеки път, когато Сираков получи критика, започва да повтаря колко велик футболист е и какви успехи е постигнал? Всички знаем това, въпросът е каква е причината да го прави? С подобно поведение не демонстрира сила и характер, а слабост. Само така може да си обясним факта, че при всеки удобен случай напомня за себе си. Големите личности не се изтъкват, а оставят хората да ги оценяват. Големите личности и силните характери рядко губят контрол и си изпускат нервите, а Сираков често го прави. Големите личности отправят градивни критики и ясни послания, а не сипят наляво и надясно обиди и клевети.

- Сираков дали се е замислял защо голяма част от феновете на Левски не го обичат? С постигнатите резултати като футболист и треньор, би трябвало да бъде носен на ръце. Как това да се случи, след като всички помним историята с гащетата и, че не си мръдна пръста при последния си престои на “Герена”? Пълен провал! Нека припомним как се извъртя и не защити доведения от него треньор Йоканович, безспорно добър треньор и много възпитан, и интелигентен човек. Само за да си спаси кожата. Така не постъпва един джентълмен.

- Защо Сираков вече близо 10 години не е в Левски? Изключваме периода от няколко месеца през 2013, когато се провали. Собствениците ли не разбират или причината е в него? Сигурно и двете, но е факт, че е извън играта дълго време, а футболът се развива с бързи темпове. Следват се съвременните тенденции, тъй като остарелите методи много не вървят. 

- Отговарял ли си е Сираков на въпроса защо съблякоха Петев? Ако не го е правил, нека знае, че атаката от феновете на Левски бе насочена към него, а треньорът просто го отнесе.

- Докога Сираков смята да пее една и съща песен. Всички си имат медии, само той в това отношение е кръгъл сирак. Горкият, няма кой да го защити. Честно казано, не вярвам да има медия, която не би го поканила да говори по наболелите въпроси в българския футбол. Както той самият напрестанно изтъква, заслужил си е да изразява мнението си. Тук е прав, две мнения по въпроса няма. Всички знаем тактиката му, която на няколко пъти проработи безотказно. Как ползваше медиите за проводник и натискаше да се връща в Левски. През годините всички сме го подкрепяли, затова не бива да се оплаква.

Дайте да не каним никой, или предварително да предупреждаваме гостите си да не изразяват негативно отношение към него. Редно е медиите да уважават мнението на всеки човек. Особено, ако носи положителни послания и е от полза за развитието на най-великата игра в Европа. Но не и да толерират агресията, цинизма и простотията. Подобни послания на Сираков се публикуват за малко сеир, но не водят до нищо положително.

Добре е да се водят дискусии и спорове, тъй като след тях се ражда истината. Притеснително е обаче, че подобно поведение и вулгарен изказ, се наложи преди доста години в провинциален град, но отскоро се пренесе в София. Хора, без никакви защитни или нападателни аргументи, бълват цинизми и глупости, за да отклоняват медийното внимание в грешна посока.

- Защо Сираков не излезе и не се разграничи от уж противниковия лагер, а повтаря как съдиите ги ощетявали?! Каквито и опити да прави да им се хареса, там никога няма да бъде приет. Е, може, но само временно от своите “червени” авери и мустакати глашатаи, които си сменят мнението на всеки шест месеца. Днес са с един, утре с друг, според зависи. Днес ти се кланят и те наричат “господин”, а на следващия ден те плюят и те наричат “левскар”. За тях нищо друго не е важно, освен личният интерес. Тези хора са изключително вредни за футбола и колкото по-далеч се държат, толкова по-добре.

При това положение какво ли си мислят феновете на Левски, след като вместо да даде категоричен отговор на въпроса ще става ли директор извън “Герена”, Вълка шикалкави. Не е задължително да се разграничава. Това е въпрос на личен избор, но трябва да вземе решение накъде бие.

Българският футбол има нужда от този Сираков, който всички помним отпреди десет години. Не от днешния, който не е наясно по кой път да хване.