Локомотив (Пловдив) напусна европейската сцена в третия квалификационен кръг на Лига Европа. Това стана донякъде очаквано, тъй като срещу себе си отборът на Бруно Акрапович имаше нелек противник. Отборът на Страсбург е близо 20 пъти по-скъп от този на пловдивското Локо, но това сякаш не бе от толкова голямо значение в мачовете между двата тима, които "смърфовете" загубиха с по 0:1 и то с голове в самото начало на срещите.
Въпреки че не отбеляза на французите, Локомотив имаше своите моменти, които не използва по най-добрия начин. Не качество, а опит не достигна на пловдивчани да поднесат голямата сензация и да продължат към плейофа за влизане в групите на Лига Европа.
Участието на отбора в евротурнирите може да донесе единствено дивиденти на тима - финансово и игрово. Но нека оставим настрана парите, които ще постъпят в касата на клуба от УЕФА, а да обърнем внимание на тоталната промяна в поведението на отбора след спечелването на Купата на България и мачовете с европейски отбори.
Локомотив (Пловдив) вече има ново, по-добро лице, спрямо това, което отборът показваше преди година. Треньорът Бруно Акрапович наложи изцяло нов стил на игра в отбора и то с почти същите футболисти, които преди спечелването на Купата на страната предимно разчитаха на индивидуални проблясъци.
И сега в отбора ги има лидерите, сред които безспорно най-големи са съфамилниците Димитър и Георги Илиев. Комбинативността обаче измести индивидуалността. С поведението си и силните игри от началото на година Димитър Илиев показа, че заслужава място в националния отбор на страната. Същото важи и за някои други футболисти на "смърфовете", които работят здраво и с изявите си направиха така в момента Локомотив да бъде на втора позиция в efbet Лига, само на точка от шампиона Лудогорец.
Клишето "с апетита идва яденето" важи и в този случай. Аз бих казал още, че със самочувствие се постигат успехи. А самочувствие в отбора на Локомотив определено не липсва в последно време.
Локомотив-ът набра инерция и само от него зависи дали ще я използва. Отпадането на отбора от Европа в никакъв случай не трябва да се счита за провал, а точно обратното. Опитът, който футболистите на Бруно Акрапович натрупаха от тези четири мача, е безценен. Четири срещи, от които тимът загуби три, но израсна много в положителна насока.
Показва го и загубеният мач с 3:1 в Търнава, в който домакините изиграха уникален мач с 10 души, но бяха съкрушени от гола на Ален Ожболт, който бе с цената на класиране в третия кръг. Това само по себе си показва, че Локомотив отново си възвърна онази непримиримост, която позагуби през последните години.
Сезонът е дълъг и тепърва ще разберем доколко е подготвен Локомотив (Пловдив) да се бори с грандовете в България. Пред отбора предстои борба за класиране сред първите шест, както и защита на Купата, чието спечелване преобърна напълно амбициите на отбора. А те вече са повече от големи с назначаването на Георги Иванов-Гонзо на поста спортен директор. За да расте един отбор, то той трябва да играе в Европа. Защо пък Локомотив да не повтори европейската си приказка?
0
